Кърмачето, кърменето и новото начало

Димитър беше кърмаче от този тип, за които казвам, че са обречени да бъдат кърмени. Преминахме през перипетии с кърменето, правех много грешки, но той упорито настояваше, че кърменето е нещо, което е важно за него и без да ме обвинява поправяше грешките ми. За първи път усети кожата ми цяла седмица след раждането си. За първи път засука гърдата ми тогава. Въпреки това той се справи чудесно! Изправяхме се пред трудности, но той тихо си сучеше и активно ми помагаше да се справим.

Две години и половина по-късно Митко с удоволствие продължаваше да суче, но му предстоеше ново предизвикателство. Щеше да става батко. В мен растеше нашето второ детенце и организмът ми трябваше да пренареди приоритетите. Новият потомък е с предимство. Млякото ми силно намаля още в първите месеци.

Митко не е кърмаче, което обича да коментира млякото и кърменето. Той се наслаждава тихо и без да дава обяснения някому. Не ме попита защо млякото така е намаляло, нито по някакъв начин е изказал с думи, че усеща промяната. Постъпи така, както му диктуваше инстинкта на кърмаче – опита се да увеличи млякото, като започна да суче по-начесто и особено често нощем. Млякото все повече намаляваше, макар че Митко не правеше грешки, а действаше адекватно за да постигне обратните резултати. Не се разочарова. Все така с удоволствие си сучеше, макар че вече му се налагаше да полага много повече труд, а наградата беше твърде малки количества мляко.

Бременността напредваше, разбушувалите се хормони в тялото ми започнаха да създават проблеми. Често се държах странно, изнервях се от незначителни неща, а Митко ме наблюдаваше и се чудеше какво ли става с неговата майка. Когато му докривее от несправедливото ми отношение, търсеше да суче. Там намираше утеха.

Коремът ми порастваше и вече някои пози за кърмене не ми бяха най-удобни. Обясних на детето, че ще се наложат някои промени. Той не се възпротиви, нито коментира. Обаче за да изкара някакво количество мляко му отнемаше доста време, а мен дългото сучене ме изнервяше. Наложи се да обяснявам, че и по този въпрос се налагат промени – може да суче, но трябва да приключи по-бързо, за да не ми става неприятно. Беше му трудно да приеме това. Та той с много труд успяваше да измъкне една единствена глътка мляко. Ако се съгласи да суче кратко, тогава и тази една глътка няма да я има. Но от друга страна виждаше, че на мен наистина ми е неприятно и успяхме да се споразумеем. Той нямаше да получава мляко, но продължаваше да суче. Не му беше достатъчно, но по-добре от нищо. Продължи в своя си стил тихо и без коментари да посуква, когато има желание. Понякога пристъпваше нахакано, сякаш е едноличен шеф на гърдите ми, а друг път плахо си искаше, защото не знаеше какво може да се очаква от мен, след настъпване на резките промени в настроението ми.

Преди заспиваше сучейки, а след наложените промени, той суче малко, след това пуска гърдата и се унася в сън, като си играе с косата ми или аз нежно го галя.

Чувала съм други деца да коментират всичко свързано с кърменето – промяна във вкуса на млякото, промяна в количеството, коментират чувствата, които изпитват докато сучат… Щеше ми се и аз да чуя какво мисли моето дете по въпроса. Попитах го(когато все още може би успяваше да си докара някоя и друга глътка мляко), дали млякото е сладко или може би вече му е станало по-солено, а той:”Не е солено, сладко е”. Това беше. Отказа всякакви други разговори по въпроса. За него сученето беше различен вид общуване. Общуване, което не се нуждае от допълнителни обяснения и коментари. Той не роптаеше, че няма мляко, а действаше. Прояви разбиране към моите чувства и се съгласи да се лиши от удоволствието да суче. Не беше готов по естествен път да завърши процеса, но виждаше, че в мен настъпват промени, които се отразяват и на нашата специална комуникация. Уважи решението ми да прекъснем този тип общуване.

Сега целува корема ми и слага ръчички върху него с надежда бебето и него да ритне. Повдига поглед към гърдите, но отново нищо не казва. Защото той е кърмачето, което не коментира. Майчиния ми инстинкт ме прави да мога да разпознавам чувствата му. Той пак иска да усети гърдата, иска да преглъща мляко. Понякога пак си иска. С тих глас и без да знае каква ще бъде реакцията ми, но с надежда. Давам му да засуче, а той благодарен захваща и пуска след секунди, за да не предизвика пак дискомфорт в мен. После ме прегръща, като се старае да не ми притиска корема.