Заета мама

Автор - неизвестен

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

********************************************************
Тази сутрин ще се усмихна,когато видя лицето ти и ще се смея за да не заплача!
Тази сутрин ще те оставя да облечеш каквото искаш и ще кажа колко добре изглеждаш!
Тази сутрин ще зарежа прането и ще те заведа в парка да си поиграем!
Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ми покажеш как се реди този пъзел!
Днес след обяд ще изключа теелефона и компютъра,няма да крещя, дори и тон няма да повиша!
Днес след обед няма да се тревожа какъв ще станеш когато пораснеш!
Тази вечер ще те държа в прегръдките си и ще ти разкажа за твоето раждане и за това колко много те обичам!
Тази вечер в банята ще те оставя да се намокриш и няма да ти се карам!
Тази вечер ще те държа дълго в прегръдките си и ще пропусна любимите си теливизионни програми!
Тази вечер ще те целуна и ще благодаря на Бога че ме е дарил с най-хубавия подарък!
И ще се замисля за майките и бащите,които търсят изчезналите си деца,за тези които стоят да гроба на детето си вместо до неговото легло,и за тези родители които седят в болничните стаи ,гледайки как детето им страда.
И ще ти кажа лека нощ,и ще помоля Бога за още много дни,които да се забавляваме
заедно.....

Ето, пак се разхлипах. Толкова бързо ни растат дечицата... Да, ние сме идеалните майки и правим най-доброто за децата си, както го разбираме ние. Но не трябва да приемаме нещата за даденост, а да ги изживяваме пълноценно, имено те, беззъбите усмивки на едномесечните ни бебета са неповторими, първата стъпчица, малките хитри очички... Важното сега е да погледнем децата си и да ги запомним, защото утре ще са други.