Водата и кърменето

Прочетох в една книга, че едно бебе до 6 месеца не се нуждае от никаква друга храна или течност, освен майчиното мляко. Реших, че това е правописна грешка. Споделих със свекърва ми, но и тя се изказа критично за недаването на вода.
Когато родих, педиатърката инструктира да даваме след всяко хранене вода със захар. Хем си получава дажбата течност, хем си изплаква устата (иначе щяло да получи гъбички в устата), хем по-бързо ще му мине жълтеницата от захарта. Аз стриктно спазвах това правило, но после започнах да забравям да преварявам прясна вода и по-рядко давах на детето.
Веднъж в подфорума за кърмене прочетох потвърждение на написаното в книгата, че детето до 6 месеца не се нуждае от друго, освен майчино мляко. Съгласих се. Така изглежда е най-логично. Понеже детето не може да се храни и да пие вода, то Бог създава сукателен рефлекс и "извор" който може да храни и пои бебето, докато то стане умеещо да се самообслужва. А жълтеницата се преборва единствено с кърмене, защото кърмата съдържа захар, която е напълно достатъчно и детето няма нужда от допълнително. Относно изплакването на устата, векове наред практиката доказва, че оставането на кърма след сучене сама по себе си не води до появата на гъбички, а явно има друг проблем. Също така кърмата е 85-92% вода(според различни източници), което не може да е по-ясно доказателство, че на детето вода не му е нужна.
И възхищението ми от създаването на човека не спира до тук. Кърмата, която излиза по-напред от гърдата(или така нареченото "предно мляко") е с по-голям процент на водно съдържание, а "задното мляко" е доста по-гъсто. По този начин, ако детето е жадно, но не е гладно, суква и си утолява жаждата, а ако е гладно, просто продължава сученето, докато не достигне до гъстото мляко, което ще го засити. Също така през лятото, когато детето се нуждае от повече течности, кърмата увеличава водното си съдържание, а зимата - обратното. И всичко това става в синхрон майка-бебе. Детето дава сигнали, че е жадно, когато суче на често и по малко. Когато е гладно суче по-рядко, но по-дълго.
Възхитена съм от този съвършен замисъл! Но не мога да разбера защо хората бягат от оригиналното и практичното, и се опитват да търсят дефекти в божието творение. Не разбирам нито това, нито много други човешки глупости, но съм благодарна на майките, които ми помогнаха да достигна до истината за качествата на кърмата! Тук съм споменала едно, а те са десетки.
Спрях водата на моето дете и започнах да го кърмя, когато то пожелае. И в най-горещите дни то не остана жадно. Вече е на годинка. Уча го да пие вода от чашка, но за сега нямам голям напредък. А Детето ми е живо, здраво, със свеж вид и в никакъв случай не е дехидратирано. Какво по-голямо доказателство за мен, хората около мен и педиатърката? Убедих себе си, убедих близките, но медицинското лице не се съгласява с фактите.