Историята на моето кърмене

Преди да родя си мислех, че съм информирана достатъчно, че да мога успешно да кърмя. Виждала съм кърмачки и съм чувала от тук -от там по нещо, но нямах никаква представа колко съм далеч от истината за това приятно изживяване.
Родих, но не можах да поставя бебето на гърда защото беше на системи. Опитвах се да цедя, но явно по неправилен начин, защото се сдобих с болезнени ранички. На всичкото отгоре всички(медицински персонал и майка ми) ме съветваха да цедя "до дъно", за да не получа мастит. Това ми донесе до главата хиперлактация. Денонощно бях с две големи топки в сутиена, които ме боляха и постоянно течеха. Нощницата ми и спалното бельо бяха подгизнали от кърма. Мислех си, че така трябва да е, ако една майка има кърма. На всичкото отгоре майка ми ми обясняваше, че тя изцеждала по толкова след като детето и се било нахранело. Това доведе го главата ми мисълта, че може би произвеждам не чак толкова много мляко. Реших да складирам във фризера.
Ежедневието ми минаваше по един и същи начин кърмене стриктно през 3 часа, изцеждане, миене на помпата и после наново. Нощем ме болеше за сън, но след кърменето аз трябваше задължително да цедя, за да си имам запаси за "черни дни".
За капак започнах да изцеждам все по-малко и по-малко, което допълнително ме притесняваше.
Един ден на бебето ми не му стигна млякото и жално се разплака. Притеснението ми скочи десетократно. На следващото хранене(пак след три часа. Не нарушавах инструктажа на педиатърката)млякото пак не стигна. Веднага се обзаведохме с кутия АМ и реших на едно хранене да кърмя, а на следващото да давам АМ. Стигна се до там, че започнах да кърмя само сутрин и нощем, а денем хранех с АМ, защото си мислех, че така гърдите ще съберат повече кърма.
Ден след ден млякото ми намаляваше. Пиех лактогонен чай, ядях ядки и какво ли още не, но виждах края на моята кърмаческа кариера, докато не реших да се разровя във форумите, където по принцип чете мъжа ми. Там имаше подфорум за кърменето .
Описах си положението и поисках съвет. Получих най-неочаквания отговор:"Давай възможно най-често на детето да суче." Това ме накара да се замисля до колко тези жени разбират от кърмене. Като дам на детето да суче, след три часа млякото не му стига, а камо ли пък ако започна да му давам по-често. Реших да опитам все пак, но не защото вярвах, че ще се получи, а защото така или иначе хранех детето с АМ, не ми пречеше да му дам да сукне, пък дори и капки да са, от мен. На втория ден вечерта на детето ми вече напълно му стигаше моето мляко. За два дена от кърмене само сутрин и нощем, аз върнах изцяло на кърмене(не мога да кажа изключително, защото все още давах вода, но това е друга история).
Върнах се с благодарности към форума и майките, и с голям интерес започнах да ровя из темите. Прочетох абсурдни за мен неща, на които в последствие станах върла защитничка. Научих се да кърмя детето си не под час, а когато то пожелае, защото Бог е създал не часовник, а организъм, който усеща глад. Спрях да доизцеждам, защото това беше изключително изтощително за мен и защото разбрах, че абсолютно не ми е необходимо, защото млякото е нужно за да засити детето ми, а не да пълни фризерите.
След много съвети и напътствия, кърменето стана най-приятното изживяване за мен и за детето ми. Кърмачето ми навърши година, но нито то, ното пък аз мислим в скоро време да прекъсваме тази така здрава връзка между нас!