Научих се да бъда майка

Години наред наблюдавах познати и роднини как се грижат за децата си и как ги възпитават. Чувала съм какви ли не мнения за "правилно" отношение към децата и си бях изградила своя собствена представа за "правилно". Рамкирах си идеите и си казвах, че няма да позволя да премина границата, за да не се проваля. В общи линии това бяха основните точки:Ако детето(бебето, дори новородено) плаче, няма да получи прегръдка, защото ще се научи и после ще иска постоянно да го мъкна на ръце; Ако не издържам на плача, излизам навън; Детето(бебето) ще има строг режим на хранене и няма да му бъде позволено да цапа или да играе с храната, вместо да яде; Бебето се кърми 3 месеца а след това се преминава на адаптирано мляко, започва даване на сокове и пюрета; Нощното хранене е табу. Кой нормален човек става нощем да яде?; Не знаех само как се спира кърмата. В началото се кърми на 3 часа, а по-късно на 4, 5 и т.н. Спането в нашето легло е пълен абсурд. всяка жаба да си знае гьола; Дупето на бебетата се почиства с мокри кърпички; Ако на майката и се работи, отива на работа, а детето остава при бабите. Най-добре за 5 дена в седмицата. Ако няма нужда да почва работа, може пак да даде детето на бабите за седмица-две, за да си отдъхне от него; Също така играчките няма да бъдат разхвърляни, а подредени по витрините или в кош.

Такива и други подобни умотворения раждаше главата ми.
Родих. Бебчето ми беше кротко, като агънце и не плачеше, но започнаха коликите. Сърцето ми се свиваше от болка и мечтаех мен да ме боли, а не него, но единственото, което можех да направя е да си гушкам рожбичката. "Ама нека да поплаче де. Да му се отворят гърдичките" чувах постоянно. Въобще не подложих на обмисляне този вариант.
Съвсем скоро дойде моментът, в който бебчето искаше неотлъчно да бъде гушнато."Ти си го научила, дръж си го." казваше таткото. "Не трябваше да позволяваш да се разглезва." А малкото ни ангелче беше едва на 2 месеца, какво ти глезене. Но с моите камъни по моята глава. Това бяха моите теории, но щом усетих топлото телце в ръцете ми, сърцето друго ме учеше. Седнах един ден и се замислих дали не греша, като се поддавам на бебешката "манипулация". Лесно беше да стигна до отговора, защото вече бях майка, мислех и със сърце. За това малко същество аз бях храна, топлина, майка, приятел... всичко. Целият свят на детето бях аз. Девет месеца беше стояло на топло и защитено. Изведнъж някой го лишава от всичко, което има и то остава съвсем само. Не знае дали някога някой ще го гушне, не знае дали някой ще засити глада му, не усеща подслона, който е имал от създаването си. Толкова малко и беззащитно, а вече поставено пред такова тежко изпитание! Не, не можех да причиня това на моето собствено дете! Гушнах си бебчето, галех го, радвах му се, целувах го и усещах, че и двамата сме най-щастливи така.
В последствие открих чудесните форуми към бг-мамма започнах активно да чета и все повече и повече научавах за майчинството, защото там намерих съвети да слушам сърцето си и детето, а не всезнаещи майки и баби.
Благодарение на кърмаческия подфорум и всички майчета там се научих да храня детето си с най-подходящата за него храна и по най-подходящия за двама ни начин. Благодаря, Ви момичета! За кърменето имам да споделя доста, но в отделна тема.
И така стана моето преобразяване от потенциален цербер в майка. Успях, защото се научих да разбирам детето, защото намерих подкрепа в лицето на други майки, защото взех решението, че отдалечаването от естественото ни прави роботи, а не майки.