Кърмачето, кърменето и новото начало

Димитър беше кърмаче от този тип, за които казвам, че са обречени да бъдат кърмени. Преминахме през перипетии с кърменето, правех много грешки, но той упорито настояваше, че кърменето е нещо, което е важно за него и без да ме обвинява поправяше грешките ми. За първи път усети кожата ми цяла седмица след раждането си. За първи път засука гърдата ми тогава. Въпреки това той се справи чудесно! Изправяхме се пред трудности, но той тихо си сучеше и активно ми помагаше да се справим.

Две години и половина по-късно Митко с удоволствие продължаваше да суче, но му предстоеше ново предизвикателство. Щеше да става батко. В мен растеше нашето второ детенце и организмът ми трябваше да пренареди приоритетите. Новият потомък е с предимство. Млякото ми силно намаля още в първите месеци.

Митко не е кърмаче, което обича да коментира млякото и кърменето. Той се наслаждава тихо и без да дава обяснения някому. Не ме попита защо млякото така е намаляло, нито по някакъв начин е изказал с думи, че усеща промяната. Постъпи така, както му диктуваше инстинкта на кърмаче – опита се да увеличи млякото, като започна да суче по-начесто и особено често нощем. Млякото все повече намаляваше, макар че Митко не правеше грешки, а действаше адекватно за да постигне обратните резултати. Не се разочарова. Все така с удоволствие си сучеше, макар че вече му се налагаше да полага много повече труд, а наградата беше твърде малки количества мляко.

Бременността напредваше, разбушувалите се хормони в тялото ми започнаха да създават проблеми. Често се държах странно, изнервях се от незначителни неща, а Митко ме наблюдаваше и се чудеше какво ли става с неговата майка. Когато му докривее от несправедливото ми отношение, търсеше да суче. Там намираше утеха.

Коремът ми порастваше и вече някои пози за кърмене не ми бяха най-удобни. Обясних на детето, че ще се наложат някои промени. Той не се възпротиви, нито коментира. Обаче за да изкара някакво количество мляко му отнемаше доста време, а мен дългото сучене ме изнервяше. Наложи се да обяснявам, че и по този въпрос се налагат промени – може да суче, но трябва да приключи по-бързо, за да не ми става неприятно. Беше му трудно да приеме това. Та той с много труд успяваше да измъкне една единствена глътка мляко. Ако се съгласи да суче кратко, тогава и тази една глътка няма да я има. Но от друга страна виждаше, че на мен наистина ми е неприятно и успяхме да се споразумеем. Той нямаше да получава мляко, но продължаваше да суче. Не му беше достатъчно, но по-добре от нищо. Продължи в своя си стил тихо и без коментари да посуква, когато има желание. Понякога пристъпваше нахакано, сякаш е едноличен шеф на гърдите ми, а друг път плахо си искаше, защото не знаеше какво може да се очаква от мен, след настъпване на резките промени в настроението ми.

Преди заспиваше сучейки, а след наложените промени, той суче малко, след това пуска гърдата и се унася в сън, като си играе с косата ми или аз нежно го галя.

Чувала съм други деца да коментират всичко свързано с кърменето – промяна във вкуса на млякото, промяна в количеството, коментират чувствата, които изпитват докато сучат… Щеше ми се и аз да чуя какво мисли моето дете по въпроса. Попитах го(когато все още може би успяваше да си докара някоя и друга глътка мляко), дали млякото е сладко или може би вече му е станало по-солено, а той:”Не е солено, сладко е”. Това беше. Отказа всякакви други разговори по въпроса. За него сученето беше различен вид общуване. Общуване, което не се нуждае от допълнителни обяснения и коментари. Той не роптаеше, че няма мляко, а действаше. Прояви разбиране към моите чувства и се съгласи да се лиши от удоволствието да суче. Не беше готов по естествен път да завърши процеса, но виждаше, че в мен настъпват промени, които се отразяват и на нашата специална комуникация. Уважи решението ми да прекъснем този тип общуване.

Сега целува корема ми и слага ръчички върху него с надежда бебето и него да ритне. Повдига поглед към гърдите, но отново нищо не казва. Защото той е кърмачето, което не коментира. Майчиния ми инстинкт ме прави да мога да разпознавам чувствата му. Той пак иска да усети гърдата, иска да преглъща мляко. Понякога пак си иска. С тих глас и без да знае каква ще бъде реакцията ми, но с надежда. Давам му да засуче, а той благодарен захваща и пуска след секунди, за да не предизвика пак дискомфорт в мен. После ме прегръща, като се старае да не ми притиска корема.

IBCLC в България!

На 28 октомври късно вечерта узнахме, че Таня Русева, подвизаваща се също под кодовото наименование „Бу“, е издържала успешно изпита за Сертифициран Консултант по Лактация към Международния Борд. Таня е първият сертифициран Ла Лече Лига Лидер в България, а сега е и първият IBCLС

Ето и подробен разказ за последното постижение на нашата гордост Бу: Как станах IBCLC!

Ла Лече Лига в мобилен формат - 0888 –LLL–385

“Ла Лече Лига, Таня на телефона“… „Ла Лече Лига, Елена на телефона“… „Ла Лече Лига, Ива на телефона“

Това е, което от известно време посреща майките и бащите, които търсят помощ и подкрепа за кърмене, като ползват новосъздадения ‘горещ телефон’, който Ла Лече Лига България пусна в началото на Световната Седмица на Кърменето 2010:

0888 555 385

Друг начин да се свържете с Ла Лече Лига лидер/помощник за кърмене:

КОНТАКТИ

ЛЛЛ във Facebook и В ГРУПАТА .

ФОНДАЦИЯ "НАДЕЖДА ЗА МАЛКИТЕ"

Фондация "Надежда за малките" е независима, нерелигиозна, самоуправляваща се и има за цел:
Обгръщане с любов и грижа на децата, лишени от родителска грижа, още от първия ден на изоставянето им.
Създаване на по-добри условия за тяхното израстване и формиране като пълноценни личности.

Фондацията работи за ускоряване на процеса на деинституционализация чрез :
Разкриване и управление на центрове за отглеждане на деца от семеен тип (ЦНСТ)
Насърчаване, популяризиране и подкрепа на приемната грижа.

Центърът за настаняване от семеен тип е социална услуга в общността, която предоставя жизнена среда, близка до семейната, за пълноценното израстване и развитие на деца, лишени от родителска грижа. Услугата представлява малък дом за отглеждане на шест деца на възраст между 0 и 3 години.

Целта:
1. Да осигури постоянна качествена и индивидуализирана грижа на шест деца на възраст между 0 и 3 г., която гарантира пълноценното физическо, емоционално и познавателно развитие, личностното съзряване и социалното включване на всяко дете в естествената за него среда.
2. Да подкрепи реинтеграцията на настанените деца в биологичното семейство, тяхното осиновяване или настаняване в приемно семейство.

За повече информация:
Фондация "Надежда за малките"
фондацията във facebook

Затворниците без съд и присъда

Из публично-личния Неуютен блог на Светла Енчева


Да помогнем на невинната Аревик и нероденото и бебе! - цялата статия.
"От записа може да видите колко различно от здравия човешки смисъл може да бъде понякога бюрократичнотото мислене - например, от медицинско свидетелство, в което става дума за наличието на плод в матка, длъжностно лице не може да си направи извода, че притежателката на матката е бременна. Друго длъжностно лице пък смята, че Аревик нарочно ще да е забременяла, за да възпрепятства системата."

Накратко историята на Аревик.



"Българсият Гуантанамо" - филм за затворници без съд и присъда. - цялата статия.





Как можем да помогнем:
Като пишем писмо до : ОД"Полиция"- Монтана
пощ.код 3400
гр.Монтана
бул."Александър Стамболийски"№2

тел.: 096/ 396 396
(това е по-добрия вариант за пращане на писмо, пред електронния)

или - чрез тази форма
Както и на адреси: rdvrmon@net-surf.net и police@net-surf.net

Ако се чудите какво да пишете, Светла Енчева любезно позволи да ползваме нейния вариант(в края на тази статия), като го подпишем от наше име.

Също можете да подкрепите и във facebook.

Ето и петицията за регулиране статута на нелегалните имигранти в България.

Children see. Cildren Do.

Ясленски неволи

Няма да се изказвам колко е нелогично малко дете да бъде разделено от майка си и да бъде оставено на грижите на няколко лелки, защото знам че случаи има всякакви - самотни майки или родители, които са принудени да работят, за да изплатят лечението на болното си дете, или какви ли не случаи на родители в крайна нужда. Но знаем каква слава се носи на българските ясли и детски градини. Една доволна от яслите позната каза:"Чудно защо майките все мрънкат против яслите, но продължават да си водят децата". И на мен ми е чудно защо някои родители, които имат възможност да си спестят този ужас за децата не го правят, но както вече споменах, случай има всякакви и понякога тази жертва се налага от крайна нужда. След репликата на познатата ми първосигнално си казах :"Ама че си права!", но сега не смятам така. Дали решенията са само две - Или си гледаш детето, или ще мълчиш, каквото ще да става! Не би трябвало да е така. Не е редно лелки да дресират децата, да прилагат психическо и физическо насилие върху тях, да се държат с тях унизително, и родителите да нямат право да се противят, защото те лично са завели детето си там. Нещата трябва да се променят, за да не страдат най-невинните - дечицата.

Разбира се, не вярвам навсякъде да е така. Сигурна съм че хич не са малко способните и отдадени на професията си хора от персонала на яслите, но аз не осъждам персонала във всички ясли по принцип, а коментирам за какви случаи "мрънкат" майките и имат ли право да го правят, и да изискват адекватно отношение, ако са установили, че такова липсва.

Реших да цитирам няколко истории, които майки са споделили, не защото тези от вас, чиито деца ходят на ясла/градина не знаят за това, но за да ви подсетя наново да помислите редно ли е това? Нима щом сте заставени да оставяте децата си в тези заведения, правата ви свършват пред портата на сградата? Мисля, че децата заслужават поне това - закрила и нормално човешко отношение, независимо къде се намират.

Вярвам във всичко, което съм цитирала, защото е информация от първа ръка(свекърва ми, която е бивш работник в ясла и отделно няколко други жени, които също са "от другата страна").

- Дете, имало неблагоразумието да се води "злоядо", го хванала едната лелка, мед.сестрата го стиснала за челюстта, за да я отвори и му накусала дажбата. И о, чудо! Още на следващия ден това дете ставало най-кроткото по време на хранене. С широко отворена уста( и очи от уплаха, предполагам) изчаквало кротко да му набутат дажбата.
- Детенце на 2 годинки заспивало с книжка в ръка. Не иска някой да му чете или изобщо да ангажира някого със себе си, а просто да разглежда картинки и след две минути е дълбоко заспало. Директорката категорично забранила на лелките да позволяват такива своеволия. Веднъж влязла за проверка и детето отново било с книжка - задремвало. Тя грубо я издърпала и вдигнала поредния скандал. Момченцето стреснато заплакало, заплакали и другите деца.
-Момиче на 2г5м не носи памперс от повече от година, но в яслата и слагат, защото тя пишкала най-често от децата.
-Децата биват наричани с какви ли не грозни епитети по отношение на умствените им способности
- Дечица се наказват с пляскане по дупето, по ръчичките, бузите или кой където свари.
- В яслите и градините(може би не всички) има телевизор, който лелките не оставят да стои без работа.
- След като едно детенце било бито(провинило се нещо), майката отива да изяснят проблема, но възпитателката заявява:"Той няма да прави повече така и няма да се налага да го бия"
-Кой кога и как общува с децата и ги съблюдава, не знам, но детенце да се върне със 7 зверски нахапвания по цялото тяло, това никак не е в реда на нещата! Едно ухапване да е, бих допуснала недоглеждане на персонала, но 7 си е много.
-В кухнята - маргарин, колбаси най-различни, задушаването е пържене, ядат се всякакви пържени закуски, за десерт кроасани и пасти. Плодове има, но кога и как се предлагат, мистерия.

От форумите към бг-мамма съм попадала на разни разкази на майки за страшно неприятни случки:
- "Днес мъжът ми като го завел сутринта, забравил да остави памперси, и на обяд се върнал за да ги занесе.
Влязъл без да се обади, за да види децата какво правят.
После ми разказа каква била ситуацията - децата легнали в леглата, всички реват, а двете лелки се карат крещейки с всичка сила, коя била сменила повече памперси !! Много грубо било и самото сменяне на памперс - все едно не е човек, ами кукла - буташ на леглото, сваляш гащи, триеш силно да не е останало нещо евентуално и слагаш памперс, без изобщо да обърнеш внимание на детето... После децата си реват докато заспят, а лелките... едната пуши навън, другата чете вестник. Представям си какво им е отношението и през останалото време на деня.."
- "винаги пред вратите има седящи на пейка пушещи лели и сестри и помощен персонал, по две , за компания;
на етажа има т.нар. ПУШАЛНЯ, където веднъж случайно влязох докато търсех някой да дам забравена пижамка - ами вътре беше по-задимено от квартална кръчма;
случвало ми се е да намирам дъщеря ми напишкана до степен да не може да ходи, а лелята да излиза усмихната и доволна от въпросната стая;
случвало ми се е да намирам тоалетната не измита, защото "какво толкова - някое детенце е акало" и лелята пак да излиза от въпросната стая."
-Когато детето отиде навъсено на ясла, лелката още по-навъсено буквално го замъква в сградата. Ако някоя майка се възпротиви на отношението, ответната реакция е ужасяващо злобна:"С лиготии никой няма време да се занимава"
-Очевидно болна медицинска сестра с хрема, киха, кашля се жалва на майка, която е отишла да си вземе детето от ясла, колко я било боляло главата, колко зле се чувства. И от майката се очаква да съжали горката сестра, че макар бъкана с вируси и бактерии седи цял ден при нейното и още 20 дечица.


И още, и още и още...
Най-истинските истини излизат наяве, когато между персонала има пререкания. Тогава започват да се клюкарят една друга коя по време на работа ходила не знам си къде, другата не спирала да пуши, третата почти не се вясвала при децата...